Е Л Джеймс Грей Грей Е Л Джеймс Е

Е Л Джеймс
Грей



Грей

Е Л Джеймс


Е Л Джеймс предлага различен поглед към любовната история, очаровала милиони читатели по света – този път разказана от Крисчън с неговите мисли, разсъждения и мечти.
Крисчън Грей контролира всичко. Неговият свят е подреден, дисциплиниран… и съвсем празен. До деня, в който Анастейжа Стийл се препъва и пада пред очите му – истинска вихрушка от стройни крака и разрошена кестенява коса. Той се опитва да я забрави, но попада в необяснима буря от чувства, на които не може да устои. За разлика от всички други жени, Ана като че ли вижда истинската същност на Крисчън: зад бронята на преуспелия бизнесмен и луксозния му живот чак до студеното му, ранено сърце.
Дали присъствието на Ана ще разсее ужасите от детството, които преследват Крисчън всяка нощ? Или неговите тъмни сексуални страсти, стремежът му към тотален контрол и самоомразата ще прогонят момичето и ще унищожат крехката надежда, която тя му предлага…



Е Л Джеймс Грей


Тези книга е посветена на читателите, които искаха и питаха… и искаха и питаха… и искаха… и продължаваха да искат още.
Благодаря ви за всичко, което направихте за мен. Разтърсвате света ми всеки ден.

В знак на благодарност
Благодаря на:
Ан Месит за напътствията, чудесния хумор и вярата в мен, за това, че щедро ми подаряваше от времето си, и за непрекъснатите усилия да разплете написаното от мен. За всичко това ще ѝ бъда вечно признателна.
Тони Чирико и Ръсъл Перо, задето винаги бдяха над мен, и великолепните издателски и дизайнерски екипи, които помогнаха на книгата да пресече финалната права: Ейми Броузи, Лидия Бючлър, Катрин Хуриган, Анди Хюс, Клодия Мартинес и Меган Уилсън.
Найл Ленард за любовта, подкрепата и напътствията и задето е единственият мъж, който може да ме накара да се разсмея истински.
Валъри Хоскинс, моята агентка, без която щях все още да работя в телевизията. Благодаря ти за всичко.
Катлин Бландино, Рут Клампет и Белинда Уилис: благодаря ви, че прочетохте книгата предварително.
Изгубените момичета за безценното им приятелство и терапията.
Бънкър Бейбс за вечните закачки, мъдрост, подкрепа и приятелство.
На дамите от ЕП, задето ми помогнаха с американизмите.
Питър Бранстън за помощта с ФКРТ.
Брайън Брунети за напътствията как се кара хеликоптер.
Професор Дон Карузи за помощта в преодоляването на всички трудности в американската гимназиална система.
Професор Крис Колинс за насоките в науката за почвата.
Доктор Раина Слъдър за насоките в поведенческото здраве.
И на последно място, но съвсем не най‑маловажно, на децата си. Обичам ви повече, отколкото мога да изразя с думи. Вие внасяте огромна радост в живота ми и в живота на всички около вас. Вие сте красиви, забавни, умни, състрадателни млади мъже и аз съм безкрайно горда с вас.

Понеделник, 9 май 2011
Имам си три колички. Направо фучат по пода. Толкова са бързи. Едната е червена. Втората е зелена. Третата жълта. Харесвам зелената. Тя е най‑яката. И мама ги харесва. Много ми е приятно, когато мама си играе с количките и с мен. Червената ѝ е любимата. Днес тя седи на канапето и гледа в стената. Зелената кола набира килима. Следва я червената. Накрая идва ред на жълтата. Прас! Мама обаче не вижда. Правя го отново. Прас! Мама обаче не вижда. Насочвам зелената кола към краката ѝ. Зелената обаче се плъзва под канапето. Не мога да я стигна. Ръката ми е прекалено голяма за дупката. Мама не вижда. Искам си зелената кола. Мама обаче седи на канапето и гледа в стената. Мамо. Колата ми. Тя не ме чува. Мамо. Подръпвам ръката ѝ и тя се отпуска назад и затваря очи. Не сега, въшчице. Не сега, казва тя. Зелената ми количка остава под канапето. Винаги се забива под канапето. Виждам я. Само че не мога да я стигна. Зелената ми кола е станала мъхеста. Покрита е със сиви валма прах. Искам си я. Само че не мога да я стигна. Никога не успявам да я стигна. Зелената ми количка е изгубена. Изгубена е. Вече няма да мога да си играя с нея.
Отварям очи и сънят избледнява на светлината на ранното утро. Това пък какво беше? Опитвам се да задържа подробностите, докато се стопяват, но не успявам да опазя нищичко.
Отказвам се, както повечето сутрини, ставам от леглото и намирам в дрешника изпран анцуг. Натежалото оловносиво небе навън вещае дъжд, а днес не съм в настроение да ме вали, докато тичам. Качвам се на горния етаж, в спортния салон, пускам телевизора, за да чуя сутрешните бизнесновини, и се качвам на бягащата пътека.
Мислите ми препускат към предстоящия ден. Очакват ме единствено срещи. Чак по‑късно трябва да се видя с личния си треньор, за да се пораздвижа в офиса – винаги очаквам с нетърпение предизвикателството, наречено Бастил.
„Дали пък да не позвъня на Елена?“
Да. Може. Някой ден през седмицата може да отидем на вечеря.
Спирам пътеката – останал съм без дъх – и тръгвам към душа и началото на поредния монотонен ден.
– Утре – мърморя и отпращам Клод Бастил, когато той застава на прага на офиса ми.
– Голф този уикенд, Грей? – хили с

Результаты (русский) 1:

Е Л Джеймс Грей Грей Е Л Джеймс Е Л Джеймс предлага различен поглед към любовната история, очаровала милиони читатели по света – този път разказана от Крисчън с неговите мисли, разсъждения и мечти. Крисчън Грей контролира всичко. Неговият свят е подреден, дисциплиниран… и съвсем празен. До деня, в който Анастейжа Стийл се препъва и пада пред очите му – истинска вихрушка от стройни крака и разрошена кестенява коса. Той се опитва да я забрави, но попада в необяснима буря от чувства, на които не може да устои. За разлика от всички други жени, Ана като че ли вижда истинската същност на Крисчън: зад бронята на преуспелия бизнесмен и луксозния му живот чак до студеното му, ранено сърце. Дали присъствието на Ана ще разсее ужасите от детството, които преследват Крисчън всяка нощ? Или неговите тъмни сексуални страсти, стремежът му към тотален контрол и самоомразата ще прогонят момичето и ще унищожат крехката надежда, която тя му предлага… Е Л Джеймс Грей Тези книга е посветена на читателите, които искаха и питаха… и искаха и питаха… и искаха… и продължаваха да искат още.Благодаря ви за всичко, което направихте за мен. Разтърсвате света ми всеки ден. В знак на благодарност Благодаря на:Ан Месит за напътствията, чудесния хумор и вярата в мен, за това, че щедро ми подаряваше от времето си, и за непрекъснатите усилия да разплете написаното от мен. За всичко това ще ѝ бъда вечно признателна.Тони Чирико и Ръсъл Перо, задето винаги бдяха над мен, и великолепните издателски и дизайнерски екипи, които помогнаха на книгата да пресече финалната права: Ейми Броузи, Лидия Бючлър, Катрин Хуриган, Анди Хюс, Клодия Мартинес и Меган Уилсън.Найл Ленард за любовта, подкрепата и напътствията и задето е единственият мъж, който може да ме накара да се разсмея истински.Валъри Хоскинс, моята агентка, без която щях все още да работя в телевизията. Благодаря ти за всичко.Катлин Бландино, Рут Клампет и Белинда Уилис: благодаря ви, че прочетохте книгата предварително.Изгубените момичета за безценното им приятелство и терапията.Бънкър Бейбс за вечните закачки, мъдрост, подкрепа и приятелство.На дамите от ЕП, задето ми помогнаха с американизмите.Питър Бранстън за помощта с ФКРТ.Брайан Brunetti инструкции как управлять вертолетом.Профессор Дон Карузи за помощь в преодолении трудностей в системе американской средней школе.Профессор Крис Коллинз для руководства в науке почвы.Д-р Кристин Sl″d″r для руководящих принципов в охране психического здоровья.И Последнее, но определенно не тривиальная, их детям. Я люблю тебя больше, чем я могу выразить в словах. Вы принести большую радость в мою жизнь и жизнь каждого вокруг вас. Вы красивые, смешные, сострадания и умные молодые люди и так горжусь тобой. Понедельник, 9 мая 2011 г. Имам си три колички. Направо фучат по пода. Толкова са бързи. Едната е червена. Втората е зелена. Третата жълта. Харесвам зелената. Тя е най‑яката. И мама ги харесва. Много ми е приятно, когато мама си играе с количките и с мен. Червената ѝ е любимата. Днес тя седи на канапето и гледа в стената. Зелената кола набира килима. Следва я червената. Накрая идва ред на жълтата. Прас! Мама обаче не вижда. Правя го отново. Прас! Мама обаче не вижда. Насочвам зелената кола към краката ѝ. Зелената обаче се плъзва под канапето. Не мога да я стигна. Ръката ми е прекалено голяма за дупката. Мама не вижда. Искам си зелената кола. Мама обаче седи на канапето и гледа в стената. Мамо. Колата ми. Тя не ме чува. Мамо. Подръпвам ръката ѝ и тя се отпуска назад и затваря очи. Не сега, въшчице. Не сега, казва тя. Зелената ми количка остава под канапето. Винаги се забива под канапето. Виждам я. Само че не мога да я стигна. Зелената ми кола е станала мъхеста. Покрита е със сиви валма прах. Искам си я. Само че не мога да я стигна. Никога не успявам да я стигна. Зелената ми количка е изгубена. Изгубена е. Вече няма да мога да си играя с нея.Отварям очи и сънят избледнява на светлината на ранното утро. Това пък какво беше? Опитвам се да задържа подробностите, докато се стопяват, но не успявам да опазя нищичко.Отказвам се, както повечето сутрини, ставам от леглото и намирам в дрешника изпран анцуг. Натежалото оловносиво небе навън вещае дъжд, а днес не съм в настроение да ме вали, докато тичам. Качвам се на горния етаж, в спортния салон, пускам телевизора, за да чуя сутрешните бизнесновини, и се качвам на бягащата пътека.Мислите ми препускат към предстоящия ден. Очакват ме единствено срещи. Чак по‑късно трябва да се видя с личния си треньор, за да се пораздвижа в офиса – винаги очаквам с нетърпение предизвикателството, наречено Бастил.„Дали пък да не позвъня на Елена?“Да. Може. Някой ден през седмицата може да отидем на вечеря.Спирам пътеката – останал съм без дъх – и тръгвам към душа и началото на поредния монотонен ден.
– Утре – мърморя и отпращам Клод Бастил, когато той застава на прага на офиса ми.
– Голф този уикенд, Грей? – хили с

Результаты (русский) 2:

Джеймс Л. Э.
Грей Грей Э. Л. Джеймс Э. Л. Джеймс предлагает иной взгляд на историю любви, очаровала миллионы читателей по всему миру - на этот раз рассказанный христианин со своими мыслями, размышления и мечты. Кристиан Грей контролируя все. Его мир упорядоченным, дисциплинированный ... и совершенно пустой. До того дня, когда Anasteyzha Стил спотыкается и падает на глаза - настоящий шквал стройные ноги и растрепанными каштановыми волосами. Он пытается забыть ее, но впадает в необъяснимой бурю чувств, которые не могут стоять. В отличие от всех других женщин, Анна , казалось , не видеть истинную природу христианина:. За бампером успешный бизнесмен и роскошной жизни до холодной его израненное сердце ли присутствие Анны разгонит ужасы детства , преследующих христианина каждую ночь? Или его темные сексуальные желания водить для тотального контроля и самоненависти будет вести девушку и уничтожить хрупкую надежду на то, что она предложила ему ... Е. Л. Джеймс Грей Эта книга посвящена читателей , которые хотели и просили ... и хотели и просили ... и хотел ... и по- прежнему хотят больше. Спасибо за все , что вы сделали для меня. Качаю мир каждый день. В благодарность спасибо: Энн Мессину для руководства, прекрасный юмор и вера в меня , что я имел обыкновение щедро раздавать свое время и постоянные усилия , чтобы распутать написаны мной. За все это он будет вечно благодарен. Тони Чирики и Рассел Перро, потому что всегда следит за мной, и великолепные редакционных и проектные группы , которые помогли книгу , чтобы пересечь финишную черту: Эми Brouzi Лидия Byuchlar Кэтрин Hurigan Энди Хьюз Клаудию Мартинес и Меган Уилсон. Найл Леонард любви, поддержки и руководства , и потому , что он единственный человек , который может заставить меня смеяться на самом деле. Валери Хоскинс, мой агент, без которого я до сих пор работаю на телевидении. Спасибо за все. Кэтлин Бландино, Рут Клэмпетт и Belinda Уиллис: Благодарим Вас за чтение книги заранее. Затерянные Девушки за их неоценимый дружбы и терапии. Бункер детки вечной шутки, мудрости, поддержки и дружбы. На дам ЕР за то , что меня Они помогли с американизмов. Питер Branstan за помощь FKRT. Brian Брунетти для получения инструкций , как управлять вертолетом. профессор Дон Karuzi за помощь в преодолении всех трудностей в американской системе средней школы. профессор Крис Коллинз для руководства в науке почвы. рекомендации доктора Райна Sladar в поведенческого здоровья. И последнее , но далеко от крайней мере, их детей. Я люблю тебя больше , чем я могу выразить словами. Вы принесли большую радость в мою жизнь и жизнь всех вокруг вас. Вы красивые, веселые, умные, сострадательные молодые люди , и я так горжусь тобой. Понедельник, 9 май 2011 У меня есть три грузовика. Перейти рев мимо на полу. Они так быстро. Одним из них является красный. Второй зеленый. Третья желтая. Мне нравится зеленый цвет. Это была самая крутая. И моя мама любит их. Это хорошо , когда мама играет с повозками и мной. Красный цвет ее любимый. Сегодня она сидит на диване и смотрит на стену. Зеленый автомобиль набирает ковер. Следующий в красной зоне . Наконец приходит желтый. Свинья! Мама не видела. Сделайте это снова. Свинья! Мама не видела. Зеленый гид автомобиль на ноги. Грин, однако, скользит под диваном. Я не могу прийти. Моя рука слишком велика для отверстия. Мама видит. Я хочу , чтобы мой зеленый автомобиль. Мама, однако, сидеть на диване и глядя на стену. Мама. Мой автомобиль. Она не слышала меня. Мама. Вытащите ее руку , и она садится и закрывает глаза. Не сейчас, vashchitse. Не сейчас, говорит она. Зеленый моя корзина остается под диваном. Всегда застрял под диваном. Я вижу января Только то, что я не могу прийти. Зеленый Мой автомобиль стал нечетким. Она покрыта серыми шлейфов пыли. Я хочу , чтобы мой января Только то, что я не могу прийти. Я никогда не был в состоянии достигнуть. Зеленый Моя корзина теряется. Погибло. Теперь я не могу играть с ней. Я открываю глаза и помечтать выцветания свет раннего утра. Что это было? Пытаясь держать детали , пока не расплавится, но не удалось спасти ничего. Я отказываюсь быть как и большинство утра, вставать с постели и найти в шкафу промывают спортивный костюм. Тяжелые свинцовое небо за пределами предвещают дождь, а сегодня я не в настроении для меня дождь во время запуска. Поднимитесь по лестнице в тренажерном зале, я бегу телевизор услышать biznesnovini утром и получить на беговой дорожке. Мои мысли гонки на день вперед. Они ожидают , что только встречи. Только потом нужно видеть личного тренера , чтобы размешать в действие в офисе - всегда с нетерпением жду вызов под названием складку. "Не могу назвать Елену?" Да. Может быть. Однажды в течение недели может пойти на ужин. Предотвратить путь - remained'm задыхался - и оставить душ и начало другой однообразной день. - Завтра - бормотание и выпроваживать Клода Бастена , когда он стоит в дверях моего кабинета. - Поле для этого выходные, Серый? - Ухмыляясь